Сем. Устноцветни – Labitae ; Lamiaceae
Разпространение. По сухите каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик.
Описание. Многогодишно тревисто растение с вдървеняващо в основата стъбло и изправени четириръбести цветоносни клонки, високи до 30см, обикновено окосмени само по две срещуположни страни. Листата са тясно ланцетни, до 3 см дълги, голи или покрити с прозрачни точковитни жлези до ръба. Цветовете са бели или виолетоворозови, двуустни и са събрани по 3 – 5 на обща дръжка в пазвите на листата, образувайки класовидни съцветия.
Използваема част. Надземната част, брана преди, през време и след цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура от 35 градуса целзии. Изсушената билка е със зелен цвят, характерна миризма и парлив вкус. Допустима влажност 13%. Опакова се в бали. Запазва се в сухо и проветриво място.
Химичен състав. До 2% етерично масло (състои се от карвакрол, парацимол, терпени, неуточнен фенол), слуз, витамин С, танини и др.
Лечебно действие и приложение. Билката стимулира стомашната и чревната дейност. Има отхрачващо действие. Употребява се при чревни болки, летни диарии, против повръщане, в някои случаи при бъбречни, чернодробни, жлъчни и сърдечни болести.
Българската народна медицина препоръчва чубрицата при високо кръвно налягане, главоболие, виене на свят, сърцебиене, при жажда от захарна болест, повръщане, нервни припадъци и др.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Същото лечебно действие има и културната чубрица (Satureja hortensis L.), която се отглежда в цялата страна като растение за подправка. Използва се, като планинската чубрица.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев