Сем. Сложноцветни – Compositae
Разпространение. У нас из цялата страна, но само като градинско растение. В диво състояние се среща из влажните горски поляни и високопланинските ливади в Средна и Северна Европа.
Описание. Многогодишно, високо 20 – 60 см тревисто растение с късо, кафявочервено коренище и с изправено, червеникаво жлезисто окосмено, просто или само във връхната част разклонено стъбло, цялото издаващо своеобразна приятна миризма. Приосновните листа са едри, продълговати до широко яйцевидно ланцетни, тъпи или заострени, целокрайни, а стълбовите са по-дребни, по форма продълговато яйцевидни до ланцетни, срещуположни са и са събрани в 2 – 3 двойки по дължината на стъблото. Всички листа на арниката отгоре са по-тъмни и са окосмени, а отдолу са голи и по-светли. Цветовете са събрани в 5 – 8 см широки оранжево – жълти, изправени кошнички – съцветия; периферните цветове, около двадесетина на брой, са едри, езичести и са безплодни, а вътрешните са по-дребни и са плодоносни. Плодовете са заострени, набраздени семки, снабдени с бледожълта хвърчилка.
Използваема част. Цветните кошнички, брани в сухо време, след вдигане на сутрешната роса – юни – юли. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 60 градуса целзии. Изсушеното растение е с жълт цвят, слаб аромат и горчив вкус. Допустимата влажност 14%. Опакова се в чували или бали. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Цветните кошнички съдържат етерично масло, което се състои от азулен и сесквитерпени, арницин, арнадиол и фернадиол, дъбилни вещества, цинерин, холин, бетаин, заексанти, ксантофиланоксид, геленин, стерини, мазнини, витамин С, захари, органични киселини, жълто багрило, белтъчини и др. Коренището съдържа етерично масло, серни съединения, изомаслена и мравчена киселина, дъбилни вещества, инулин, восък, слизести вещества и др.
Лечебно действие и приложение. Кръвоспиращо, маточно-стимулиращо и възбуждащо сърцето и централната нервна система. Прилагасе при маточни кръвоизливи в послеродовия период при недостатъчно обратно развитие на матката. Има благоприятен ефект при гръдна жаба и сърдечна слабост.
В българската народна медицина се употребява още при парализи, епилепсия, задух, бронхит, ревматизъм, мозъчни, очни и кожни кръвоизливи при диабетици и др. Външно за компреси при рани, циреи, изгаряния, навяхвания, при ударено, за гаргара при зъбобол. Във ветеринарната медицина – за налагане при ударено, подкожни кръвоизливи, парализи.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се киснат 1/2 час в 400 мл вряла вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. За компреси се слагат 3 супени лъжици от билката в 300 мл вода. При изкълчено и подкожни кръвоизливи: 30 г цветни кошнички се заливат с 250 мл горещ винен оцет – за налагане. При очни кръвоизливи за налагане вместо оцет се използва водна настойка от билката.
Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се киснат 1/2 час в 400 мл вряла вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. За компреси се слагат 3 супени лъжици от билката в 300 мл вода. При изкълчено и подкожни кръвоизливи: 30 г цветни кошнички се заливат с 250 мл горещ винен оцет – за налагане. При очни кръвоизливи за налагане вместо оцет се използва водна настойка от билката.
Източник:
Билките в България и използването им
от проф. Иван Исаев Иванов
маг. фарм. Илия Иванов Ланджев
д-р мед. Гео Кирилов Нешев
